Автор: Катя Василева
Изследванията в областта на архитектурата и строителството върху пасивните конструкции, върху материалите и техниките за запазване на топлината през зимата и прохладата през лятото, върху стратегиите за рециклиране и повторно използване на суровини, структурни елементи, опаковки, дори места, за намаляване на екологичните и икономическите разходи са все по-актуални. Осъзнаването на проблема става все по-важно, особено като се има предвид, че строителният сектор представлява почти 40% от световните емисии на въглероден диоксид. А 11% от тях са резултат от производството на строителни материали като стомана, цимент или стъкло.
В отговор на тревожната статистика правителствата въведоха няколко плана за действие за ограничаване на въглеродните емисии и осигуряване на устойчива околна среда. Например през юли 2021 г. Европейската комисия прие пакет от предложения за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. По дефиниция въглеродната неутралност елиминира броя на парниковите газове, произведени от човешката дейност, чрез намаляване на съществуващите емисии и прилагане методи за абсорбиране на въглероден диоксид от атмосферата.
В България също се работи по проекти и въвеждане на мерки за насърчаване на енергийната ефективност на жилищни сгради. Как дизайнът и архитектурата помагат за опазването на планетата – това е темата в новия епизод на подкаста „Зелената сделка“. По нея говорим заедно с арх. Петър Диков – изпълнителен директор на Института за градско планиране, а преди това в продължение на 10 години и главен архитект на Столичната община, Драгомир Цанев – изпълнителен директор на „Център за енергийна ефективност ЕнЕфект“, инж. Йордан Николов – изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството, и Селексейни Баляж – тийм лидер в Hello Wood Унгария.
„Архитектурата има огромни перспективи по отношение на енергийната ефективност. Силно се надявам, че инвеститорите и потребителите ще започнат да оценяват, че е важно една сграда да бъде функционално добре и да изглежда добре, а и да гарантира минимален разход на енергия. Наистина вече има решения. Засега са още скъпи, но динамиката на тези действия е висока“, разяснява арх. Петър Диков.
„Сградите и енергийната система стават все по-силно свързани. И това има много сериозно поле за развитие в България. Научно и практически доказан факт е и, че когато оптимизираме енергийната ефективност, когато намалим потребността от енергия на сградите, тогава възобновяемите енергийни източници стават икономически изгодни и практически приложими“, смята Драгомир Цанев.
„Днес много съвременни материали могат да заменят бетона. Възможно е да се строят високи къщи от дърво. Проблемът е в липсата на професионалисти. Но ние се развиваме и някои промени могат да бъдат ускорени“, убеден е Селексейни Баляж.
„Спирането на разхищението на енергия пази планетата. По този начин ние намаляваме използването на изкопаеми горива и всякакъв друг вид енергийни източници за сметка на умните решения. Трябва да се мисли също така и за начина на оползотворяване на отпадъците в строителната дейност. Необходимо е да бъде намерен начин тези материали да се рециклират. Да се възложат научни разработки. На тази база да се търси оборудване, да се инвестира в това оборудване. Аз съм сигурен, че тази инвестиция е в полза на държавата от икономическа, социална и здравна гледна точка“, обобщава инж. Йордан Николов.
Подкастите от поредицата „Green Deal“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
